Дуранкулашко езеро

ЗМ “Дуранкулашко езеро” (4 037.4 дка) е част от едноименен природен комплекс, разположен в най-североизточната част на България, на около 6 км от българо-румънската граница и на 15 км северно от гр. Шабла.

Това е влажна зона, представляваща крайбрежно езеро-лиман с открити водни площи и водна растителност. В западната част на езерото са разположени два острова (съответно 20.0 и 5.3 дка).
Основните биотопи са открити езерни води и водолюбива растителност.

Природозащитна значимост:
Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида ендемични, редки и застрашени от изчезване растения и животни. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие.
Във влажната зона се срещат 12 вида растения с важна международна и национална консервационна значимост. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България.

Най-голямо е значението на мястото за опазването на птичата фауна. Зимуващите популации на 3 вида водолюбиви птици (голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица) и численостите на други 2 вида (малък корморан и розов пеликан) имат главна заслуга за международното признаване на влажната зона като Рамсарски обект.

Дуранкулашкото езеро и Шабленските езера формират заедно най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска.

Влажната зона е разположена на миграционния път Via Pontica и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици.
Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнездането на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар и индийското шаварче.
Езерото има сериозен потенциал за съхраняването на дивия шаран – засега единствено доказано находище в България, както и за размножаването на многочислена и стабилна популация на сирийската чесновница, обитаваща пясъчните дюни в съседство.

ДУРАНКУЛАШКОТО ЕЗЕРО - ПРИРОДА, ЕКОЛОГИЯ И АРХЕОЛОГИЯ

Географското разположение на Добруджа, нейните природни и екологически особености и специфична геоморфология, са фундаменталните причини, обективно предопределили културно-историческото развитие на тези земи през праисторическата епоха, а и в по-късно време.

В този контекст, важно място заема изцяло изследваният вече (и превърнал се в еталонен за района на Добруджа и Долния Дунав) археологически комплекс – селищната могила на Големия остров в Дуранкулашкото езеро и другите съпътстващи я обекти.

Дебелината на културния пласт е 3,50–4,00 м и в него стратиграфски са разграничени осем строителни хоризонта. Най-отгоре беше изследвано прабългарско селище от ІХ–Х в., под него – ниво от ранната бронзова епоха и надолу – шест хоризонта от времето на енеолита, в които беше открита най-старата каменна архитектура в континентална Европа, датираща от V хил. пр.н.е., принадлежащи на археологическите култури Хаманджия, Сава и Варна. На южния бряг на Големия остров беше проучен и пещерен храм на тракийската Велика богиня на земята и покровителка на всичко съществуващо – Кибела, изсечен в материковата скала.

Заедно с неолитното селище, разположено на западния бряг на езерото, изцяло проучения, най-голям засега в света, праисторически некропол (открити са 1 204 гроба от неолита и енеолита), по-малки античен и средновековен некропол, това археологическо находище демонстрира хронологическа продължителност на обитаване от човека от 5 300 г. пр.н.е.. до началото на ХІ в. – с незначителни прекъсвания около шест хилядолетия.

Археологическите анализи показват процеси на интензивни културни, технологични и икономически връзки на древното население: на север с културите Боян, Буго-Днестровска и Кукутени-Триполие, а на юг – културите Усое, Сава и Варна, от новокаменната и каменно-медната епоха. Тук беше открита и десетилетия търсената от изследователите най-стара фаза на долнодунавската култура Хаманджия, която беше наречена БЛАТНИЦА – по старото име на днешното село Дуранкулак.

На фона на общата природна и екологическа изключителност на това място, намереното и съхранено археологическо богатство е надеждна основа за широка музейна и туристическа социализация. Повече информация за находките може да се намери изложбата на тема "Митове, власт и злато на една "несъстояла се" цивилизация" в курорта Албена, както и на сайта WWW.OMDA.BG в раздел "Езерният град".

Изправена глинена женска фигура
(идол) от ранната
каменно-медна епоха,
култура, Хаманджия IV
(4800 - 4550 г. пр. н.е.)

Антропоморфен съд с капак с врязана украса, изобразяваща човешко лице от гроб № 827 от праисторическия нeкропол в Дуранкулак – ранна каменно-медна епоха, култура, Хаманджия III.

Старогръцки кантарос - Представителна чаша за вино (от жертвена яма № 106 от Дуранкулак. IV-III в.пр.н.е.)

Златни накити от праисторическия некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро – късна каменно-медна епоха, култура, Варна III.

Поясна препаска от гроб № 49 от Некропола в Дуранкулак – късна новокаменна епоха, култура, Хаманджия III.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ

Археологическите разкопки в Дуранкулак започват през 1974 г. от научен колектив под ръководството на проф. д-р на и.н. Хенриета Тодорова. Направените там открития донесоха много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров.

Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа.

На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 - 4700г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 - 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени
и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото.

Проучените над 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показаха, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството.

На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 - 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение.
На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 - 1200 г. пр. н.е.).

На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела ( 3 в. пр. н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9 - 10 в. Част от него е експонирана.

Разкопките на острова не са завършени.
Не е проучено най-ранното селище в основата на селищната могила.

Големият остров в Дуранкулашкото езеро Селищна могила
от каменно-медната епоха

Най-древната каменна архитектура,
открита на Големия остров в
Дуранкулашкото езеро.
(V хилядолетие пр. н.е.)

ХРАМ “СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ” С. ДУРАНКУЛАК

Мястото за храма е осветено през 1908 г. Строителството започва през 1912 година и завършва през 1936 г.

Храмът е тържествено осветен през 1945 г. от Варненски и Велико - Преславски митрополит доктор Йосиф. В него свещенодейства отец Петко. След него е отец Иван, а от 1965 г. до 2001 г. е отец Дионисий. И днес храмът е действащ, но се нуждае от основен ремонт.